Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.12.2007 13:35 - Докъде стигаме
Автор: namo Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1287 Коментари: 5 Гласове:
1



...когато поискаме да рушим себе си и мостовете, които ни свързват с другите... Съществува ли изобщо крайна точка, или постоянно можем да минаваме отвъд нея и да установяваме нови граници, също толкова преодолими, колкото и старите...  И колко чисто трябва да бъде, за да се започне нов градеж... И кой ще плаща цената, платима ли е тя изобщо някога...



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - има нещо, което трябва да рушим
08.12.2007 14:03
непрекъснато и то е Егото. връзките с другите, които са основани на него - също. само когато в сърцето ни е чисто сме на чисто :)
цитирай
2. cindy - Много екзистенциално...
08.12.2007 14:13
Можем да правим всичко, стига да знаем какво точно искаме
цитирай
3. namo - :)
08.12.2007 14:56
миа, кривата круша не дава ли и тя плодове? не са ли вкусни като другите? и какво е една непозната валута, ако познаеш себе си ;))
анони, ние го рушим, или то ни кара да си мислим така, за да го оставим на мира?! и ни прави постоянни номера, нали :) аз ли съм, не съм ли :)
синди, не е толкова екзи, по-скоро е сутрешно и разсънващо :) еех, а ако знаехме какво искамеее :)
благодаря ви за реакцията и отговорите, де :)
цитирай
4. namo - о, извинявам на момента :)
09.12.2007 11:25
кога го е казала котката туй ;))
цитирай
5. анонимен - ето аз докъде стигам, т.е. стигнах :))
11.03.2009 15:28
потегля бързият влак
в посоката позната
че цял живот във него
се возили децата
пораснали във миг
отново се завръщат
като големи ученици
влака си прегръщат
и качват се във час
уречен стриктно спазен
да не изпуснат влака
да не остане празен
пък аз стоя отвън
и гледам само тихо
ей качвай се не стой кат пън
отвътре ме повикват
ех мили ученици
тоз влак не е за мене днес
че аз съм вече волна птица
в Небето литвам със финес
привлича ме Простора
не ща във релси вечно
да живея чуйте хора
да летиш нима е грешно
и грешно да е аз ще кажа
от полета не се отказвам
дори оставих си багажа
и литвам без вече да приказвам
и без да споря днес е време
всеки сам да избере
кой влак за себе си да вземе
дали пък няма да предпочете
някой от вас ей тъй кат мен
да литне във Небето синьо
и да избяга от света студен
че само във Небето Слънце има!

.......................................................
може и да звучи неразбираемо...но това е един живот, описан с няколко думи...

трябва да бъде съвършено чисто, за новия градеж! нищо старо!
цената е самота, да, платима е, и дори ми харесва вече :):)
а относно границите...ние сами си ги определяме, нали.
ако искаме да продължим напред, не би трябвало да преминаваме назад...:):):)
поздрави
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: namo
Категория: Лични дневници
Прочетен: 155525
Постинги: 66
Коментари: 217
Гласове: 5671
Архив